Село Връбница – колкото близо, дваж по-далече от София. Училище има, но читалище си няма. Не само будни, но и хора с ярко изявен творчески дух се събират и слагат началото на читалище „Ведрина”. Януарският студ не ги плаши, защото по-голям е студът, когато няма културно средище. И то в с.Връбница – селото, в което легендата разказва, че точно в крайпътната кръчма на Ломско шосе, вечер лудо са се понасяли в шопска ръченица. И точно в такава привечер, тръгнал по свои дела, седнал Мърквичка в кръчмата и бил запленен от животрептящия шопски ритъм. Тук се родила идеята за известната картина „Ръченица”.

Така вече 90 години Народно читалище „Ведрина-1932” отваря вратите си за всички, носещи в себе си неутолимата жажда за нови знания и вечния порив към изкуството. В читалището се вплитат просветната дейност и специализираните школи по изкуства. Творческият колектив е не само млад, но и с устрем към днешния ден, който се изявява в иновационни подходи, преплитайки ги здраво с българската неувяхваща традиция.

ВИЗИЯ
Народно читалище „Ведрина” е екип от ученици, родители, преподаватели и служители и деятели, който залага на креативното и новаторко мислене, облечено с възрожденски идеали и дух и реализирано чрез пълноценното сътрудничество. Екип, който поставя уникалните способности на всеки на всяка мисъл, дело и слово. Екип, който насърчава творческия дух във всеки, искреността и свободата на изразяване на мисли, чувства и преживявания чрез всички средства и форми на изкуството, за да бъде всяка една личност удовлетворена във своя творчески потенциал. Екип, ориентиран към динамично променящия се свят, но в услуга на нуждите на личността.

МИСИЯ
„ … не се срамувай, това заведение е отворено като за вас хора.”
Захари Стоянов („Записки по българските въстания”)

Читалището – корен на културна-просветната дейност, прозорец за изкуство, творчество и знание. Гражданско сдружение, където просветата и културата, в своите многообразни разновидности, си подават ръка. Място, където всички възрастови групи могат да намерят качествено обучение или да разкрият своя творчески потенциал. Талантът трябва да се види, защото въздейства, облагородява, възпитава.
Деца, ученици, младежи и възрастни да бъдат обединени от мотото „Традицията – мост към бъдещето”. Традиция в запазване на стойностното, в непроменена честност и уважаване достойнството на личността. Вървейки по моста на новите измерения, новото време, новите реалности да издигнем имиджа на най-българската институция в нова, отворена Европа.